Toxic epidermal necrosis - Токсична Епидермална Некрозаhttps://en.wikipedia.org/wiki/Toxic_epidermal_necrolysis
Токсична Епидермална Некроза (Toxic epidermal necrosis) е вид тежка кожна реакция. Ранните симптоми включват треска и грипоподобни прояви. Няколко дни по‑късно кожата започва да образува мехури и да се лющи, създавайки болезнени, отлепващи се участъци. Важно е, че лигавиците, като например устната, също обикновено са засегнати. Усложненията включват дехидратация, сепсис, пневмония и полиорганна недостатъчност.

Най‑честата причина са някои лекарства, като lamotrigine, carbamazepine, allopurinol, sulfonamide antibiotics и nevirapine. Рисковите фактори включват ХИВ и системен лупус еритематозус. Лечението обикновено се провежда в болница, например в отделение по изгаряния или в интензивно отделение.

○ Лечение
Тъй като това е сериозно заболяване, ако устните или устата ви са засегнати или кожата ви образува мехури, посетете лекар възможно най‑скоро.
Съмнителните лекарства трябва да бъдат спряни (например антибиотици, нестероидни противовъзпалителни лекарства).

☆ AI Dermatology — Free Service
В резултатите от Stiftung Warentest за 2022 г. в Германия, потребителското удовлетворение от ModelDerm е само малко по-ниско, отколкото при платените телемедицински консултации.
  • Характерна загуба на кожата при Токсична епидермална некроза (Toxic epidermal necrosis)
  • TENS – ден 10
  • Некролиза на епидермиса (токсична)
  • Мехурите в ранен стадий могат бързо да се разпространят и да обхванат цялото тяло в рамките на няколко дни.
References Stevens–Johnson Syndrome and Toxic Epidermal Necrolysis: A Review of Diagnosis and Management 34577817 
NIH
Stevens‑Johnson Syndrome (SJS) и Toxic Epidermal Necrolysis (TEN) са редки състояния, при които кожата претърпява обширна некроза и отделяне на епидермиса. При лечението циклоспоринът е много ефективен при SJS, докато комбинацията от интравенозен имуноглобулин (IVIg) и кортикостероиди се счита за най‑подходяща при случаи на SJS и TEN.
Stevens-Johnson Syndrome (SJS) and Toxic Epidermal Necrolysis (TEN) are rare diseases that are characterized by widespread epidermal necrosis and sloughing of skin. Regarding treatment, cyclosporine is the most effective therapy for the treatment of SJS, and a combination of intravenous immunoglobulin (IVIg) and corticosteroids is most effective for SJS/TEN overlap and TEN.
 Toxic Epidermal Necrolysis: A Review of Past and Present Therapeutic Approaches 36469487
Токсичен епидермален некролиз (TEN) е сериозна кожна реакция, предизвикана от определени лекарства и активност на имунната система, водеща до широко разпространено отлепване на външния кожен слой (епидермис), засягащо повече от 30 % от повърхността на тялото. TEN има смъртност над 20 %, често поради инфекции и затруднено дишане. Спирането на лекарството, причиняващо реакцията, осигуряването на поддържаща грижа и използването на допълнителни лечения могат да подобрят резултата. Последните проучвания показват, че лекарства като циклоспорин, инхибитори на тумор‑некротизиращ фактор алфа и комбинация от интравенозен имуноглобулин и кортикостероиди могат да бъдат полезни, въз основа на рандомизирани контролирани проучвания и мета‑анализи.
Toxic epidermal necrolysis (TEN) is a serious skin reaction caused by certain medications and immune system activity, resulting in large-scale detachment of the outer skin layer (epidermis), affecting more than 30% of the body's surface. TEN has a mortality rate of over 20%, often due to infections and breathing difficulties. Stopping the medication causing the reaction, providing supportive care, and using additional treatments can improve the outcome. Recent studies have shown that drugs like cyclosporine, tumor necrosis factor alpha inhibitors, and a combination of intravenous immune globulin and corticosteroids can be helpful, based on randomized controlled trials and analyses of multiple studies.
 Toxic Epidermal Necrolysis and Steven–Johnson Syndrome: A Comprehensive Review 32520664 
NIH
Recent Advances: There is improved understanding of pain and morbidity with regard to the type and frequency of dressing changes. More modern dressings, such as nanocrystalline, are currently favored as they may be kept in situ for longer periods. The most recent evidence on systemic agents, such as corticosteroids and cyclosporine, and novel treatments, are also discussed.